Къпиновски водопад
Обявен е за природна забележителност. Площта му е 20 дка. Има места за къпане на малки и големи. Използва се от българи и чужденци като място за общуване с другите, за плуване и почивка, но има места за усамотяване, места за успешен риболов, за снимки на модни агенции, за скок от височина 15 м.
Защитената местност ПРЕГРАДА
се намира на 10 км от къщата, до гр. Дебелец. Има площ от 3.50 хектара с вековно смесено насаждение от зимен даб и благун.
Защитена местност МАНАСТИРСКОТО
Намира се на около 10 км от къщата, до с. Къпиново. Има площ от 21.30 хектара с характерна дъбова гора.
Присовски манастир "Св. Архангел Михаил"
Манастирът е разположен в източната окрайнина на с. Присово, на около 12 км от къщата. Според преданието е съграден от братята Асеновци в памет и прослава на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангелов ден. Вероятно до манастира (на върха) е имало крепост, която е пазила дефилето. По време на Втората българска държава тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги.
Манастирът е опустошен при падането под турско робство, а през 1409 г. е създаден отново като книжовна школа. Монахът Лука през 1426 г. е изписал един Тридот в този манастир. Обителта често е посещавана от Цар Иван Александър и семейството му.
Изграден е отново по време на Търновските въстания на Тодор Балина и Павел Джорджич от турците. След дълго време монаси от Рилския и Самоковския манастир построяват малка сграда за живеене и параклис за молитви.
През 1858 г. майстор Петко Христов от Дебелец започва изграждането на сегашния храм. Неколкократни набези и грабежи принуждават обитателите да построяват тайници. За възстановяване на манастира помогнали много селяни от Дебелец и Присово, еснафът (казанджии, бакърджии и дърводелци) от Габрово, Търново и Дряново.
Манастирът е приемал просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Посещаван (1867 г.) от Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски и зограф Цани от Трявна. През 1869 г. Васил Левски пристига тук с отец Матей Миткалото. Иларион Макариополски още като ученик е идвал често тук. Манастирът е посетен от Левски, Димитър Общи и лясковския куриер на комитета Марин Стойчев през есента на 1871 г.
Преди да избухне Априлското въстание в манастира пристига поп Харитон - бъдещият войвода. Прави събрание в игуменовата килия. Явни или тайни са били комитетските работи знаят само поверителните в делото на борбата.
Вонеща вода
На около 30 км от къщата е разположена Вонеща вода. Тя е на около 500 м надморска височина в подножието на Стара планина. Покрай селото минава шосето от Велико Търново през Прохода на Републиката (Хаинбоаз) до Нова Загора. Селото има около 200 жители.
Във Вонеща вода се намира родната къща на революционера Филип Тотю.
В селището, освен живописната природа, има открит минерален извор, даващ възможности за медицински туризъм и балнеолечение. Водата на извора се отличава със силна миризма на сероводород, откъдето произлиза и наименованието на селището. Минералната вода се използва за лечение чрез пиене и балнеолечение. Основните показания за лечение с водата са: кожни болести, заболявания на обмяната на веществата и болести на горните дихателни пътища.
В курортното селище има изградени много почивни станции и няколко хотела, повечето от които са с открити или закрити басейни.
Мердански манастир
На около 15 км от къщата се намира Мерданският манастир "Св. 40 Мъченици", в западния край на село Мерданя.
Манастирът е построен още през 13 век по времето на Втората българска държава, а е възобновен през 19 век. Сега е действащ девически манастир. Храмовият празник е на 08.09. - малка Богородица.
"Св. 40 Мъченици" представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда с 2 конхи, с притвор и купол върху висок барабан. Построена е през 1876 г. с помощта на хаджи Кесрий Хорозов от Елена, който става игумен на манастира.
Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоанкий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на св. 40 мъченици Севастийски.
Манастирският комплекс е обявен за паметник на културата.
Храм "Рождество Богородично" в Плаково
Храм "Рождество Богородично" в с. Плаково е на 8 км от къщата.
Той се нуждае от средства за възстановяването на 158 годишния храм, забележителен със иконостаса и архитектурното си оформление.
Къпиновски манастир "Свети Николай Чудотворец"
Манастирът е обявен за паметник на културата. Намира се на 4 км от къщата, в северното подножие на Еленските височини на Средния Предбалкан, на левия бряг на р. Веселина, на 8 км южно от с. Къпиново, на 24 км северозападно от град Елена, на около 14 км югоизточно от Велико Търново. Манастирът отстои на около 2 км югоизточно от Плаковския манастир и заедно с него биват наричани "Манастирите-близнаци".
Историческо развитие и сегашно състояние: според надпис върху източната фасада манастирът е основан през 1272 г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 - 1277 г.). Опустошаван е няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1798 г., след което през 1835 г. е възобновен. Къпиновският манастир е един от големите постоянно действащи манастири в България. От този период са запазени местна манастирска история - поменник, олтарни двери резбен фриз и резбования владишки трон.
Манастирът представлява комплекс от черква, два параклиса (от 1864 г.), жилищни и стопански сгради.
Днешната манастирска черква, с размери 18 х 9 м, е построена през 1835 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с притвор с обширен нартекс и предверие продълговата сграда. На запад тя се допълва от открита нарктика с дървени парапети и колони. Най - мащабното строителство в манастира започва със средства на братя Хорозови от гр. Елена, през 1856 г., и продължава 8 години. Тогава са построени двуетажните жилищни сгради, като външната им стена е висока 8 м и дебела 1,5 м. Това придава внушителен вид на манастира и той прилича на средновековна крепост. В двора на манастира се намира откритият параклис "Възкресение Христово", а в източната част на жилищната сграда е параклисът "Въведение Богородично", изцяло стенописан от неизвестен даровит художник.
През 1864 г. към източната му част е построен параклисът "Въведение Богородично", който със своята стенописна украса и монументалност придава тържественост на манастира. В двора има малък параклис с изрисувани стени, където е погребан един от обновителите на манастира Теодосий Хоризов.
В епохата на българското Възраждане Капиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794 г. за два месеца игумен е Софроний Врачански, който донася препис от История Славяноболгарская. През 1830 г. в манастира е открито училище за свещеници и граматици.
По време на националноосвободителните борби, заедно със съседния Плаковски манастир, е средище на революционна дейност. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в манастира.
Непосредствено до манастира, на р. Веселина, е красивият Къпиновски водопад.
Икони и стенописи в манастира
В манастирската църква се намира дърворезбен иконостас с детайли от XVIII век. На иконостаса и извън него има голямо количество интересни икони. От XVIII век са иконите "Св. Илия на колесница" с 12 житийни сцени, "Св. Димитър на кон" с 12 житийни сцени, "Въведение Богородично", "Св. Богородица с пророци", "Христос с апостолите". Всички те по маниер, техника и размери си приличат и най-вероятно са от една серия.
На иконостаса в църквата се намират иконите "Св. Йоан Кръстител", "Христос Вседържител", "Св. Никола с 12 житийни сцени", "Св. Богородица", "Архангел Михаил" с 8 житийни сцени. Иконите "Св. Никола" и "Архангел Михаил" са подписани от Папа Витан от Трявна - 1811 година. На същия автор може да се препише "Св. Йоан Кръстител". Върху иконата "Св. Богородица" има дата 1820 година и подпис на еленския художник Йоан Попович. Особено интересни са резбованите иконостасни двери и владишкият трон от XIX век.
В манастира се намира богата колекция от икони извън иконостаса - "Св. Богородица", вероятно рисувани от ръката на Папа Витан, "Въведение Богородично", "Св. Мина", "Архангел Михаил" (1838 г.), "Св. Илия на колесница", "Йоан Предтеча" (1862 г.) от Симеон Симеонов от Трявна, "Св. Богородица милостива" (1870 г.) от Цаню Захариев от Трявна. В колекцията се намират и икони, пренесени от съседния Плаковски манастир и от църквата в село Йовковци. От направения преглед се вижда, че в Капиновския манастир са работили през XVIII и XIX век едни от най-известните художници на тревненския художествен център.
Единствената стенопис в главната църква "Св. Никола" се намира на източната стена на пристроената по-късно от запад открита нартика. Тук върху цялата стена е разгърната сцената "Страшният съд" - едни от най-големите стенописни композиции в българската мономентална живопис.
Плаковски манастир "Свети пророк Илия"
Манастирът е обявен за паметник на културата. Основан е в края на ХIII век. Намира се на 4 км от къщата, на около 14 км. югоизточно от Велико Търново. Манастирът отстои на около 2 км северозападно от Къпиновския манастир, основан през 1272 г. и заедно с него биват наричани - Манастирите-близнаци.
Основан е по време на Втората българска държава, около 1280 г., а при падането на България под турско робство е разрушен в 1393 г. Възобновен е през ХV в. (1450 г.), след което е неколкократно опожаряван и разграбван. През 1835 г. в манастира се организира Велчовата завера, един от водачите на която е отец Сергий - бивш игумен на манастира.
За това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария. Нейният надпис гласи: "Слава на героите, събрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, вдъхновител и организатор на заверата. Български народен комитет, София, Великден, 1935 г." След потушаването на заверата Плаковският манастир е опожарен и разрушен до основи.
Кольо Фичето и Захари Зограф възстановяват обителта
Възстановяването на Плаковския манастир започва през 1845 г. Тогава е построена манастирската църква "Св. Илия". Тя е рядко явление на българската култова архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Църквата е еднокорабна, с размери 19 м на 7,5 м, с три високи абсиди, с две конхи, с островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони с капители и открит притвор.
Над входната врата, под откритата нарктика, е изрисувана от неизвестен художник единствената стенопис, с ктиторски надписи - "Възнесение на пророк Илия". Записано е само, че е по поръка на габровския кожухарски еснаф през 1852 г. В манастира се пази и изключително ценната икона, рисувана от Захарий Зограф през 1845 г. - "Христос велик архиерей с 12-те апостоли".
През 1856 г., в края на западното крило, майстор Кольо Фичето построява величествена кула камбанария, с красива декоративна зидария, една от най-високите в България - 25,90 м от нивото на двора, издигаща се над западната манастирска жилищна сграда. Отдалеч кулата напомня западноевропейски средновековен замък. В периода 1850-66 г. Кольо Фичето изгражда от юг, запад и север двуетажни жилищни крила в П-образна форма.
През 1949 г. пожар изпепелява голяма част от жилищните сгради.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
До Плаковския манастир "Св. Илия" се стига изведнъж. Както си караш едва-едва и се радваш на природата, отпред изведнъж се изправят огромните манастирски порти, над които стърчи висока камбанария. Над църковната врата блести св. Илия в колесница с четири буйни коня, теглещи я към четирите посоки на света.
Килифаревският манастир
Килифаревският манастир е паметник на културата.
Намира се на 10 км от къщата и на 17 км южно от Велико Търново. Разположен е на десния бряг на река Белица.
В културната ни история манастирът заема особено вaжно място. Основан е от Теодосий Търновски, с подкрепата на цар Иван Александър между 1348- 1350 г. Около 1360 г. в прочутата Килифаревска книжовна школа, броят на учениците достига 460 души.Тук получава образованието си бъдещият български патриарх Евтимий Търновски.
При завладяването на България от турците, манастирът е разрушаван няколко пъти. През 1840 г. манастирската сграда е възобновена, а майстор Колю Фичето построява сегашната голяма еднокорабна, еднокуполна манастирска църква "Св. Димитър", като запазва части от олтарната стена на старата църква и параклисите.
Дърворезбеният иконостас от 1843 г. и иконите в църквата са дело на майсторите от Тревненската художествена школа- Досю Коюв и Йонко П. Витанов. Големите манастирски жилищни сгради, строени през 1849 г., с красивите си дървени чардаци, придават романтичен вид на манастира.
Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски.
Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище - напълно унищожено. Векове след това, през 1718 г., манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на 18-ти в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие - възобновяван.
След дългогодишно настояване пред турските власти и събиране на средства, през 1840-та г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква "Св. Димитър". Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Иконостасът представлява позлатена, художествено изработена творба, дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Впечатляват и иконите, създадени от тревненските зографи Досю Коев, Симеон Симеонов, Йонко Попвитанов.
Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849-та г. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Чудотворната икона на Божията майка от манастира „Света Богородица"
Само 36 са чудотворните икони в страната. Една от тях се намира в Арбанаси. Чудотворната икона на Божията майка от манастира „Света Богородица" в Арбанаси се намира на 17 км от къщата. Тя е прочута в цяла България. Болни и бездетни се стичат от всички краища на страната, за да се помолят за здраве и рожба пред изображението на Богородица Троеручица. Тя помага за всякакви болки и проблеми, зависи от вярата на човека. Най-много хора идват на 15 август, когато е празникът на манастира. Поклонниците започват да прииждат още от предната вечер, за да преспят край иконата. Повечето от жените прекарват нощта в молитви за дете. На сутринта се редят на опашка да се докоснат до светото изображение и да запалят свещ. Смята се, че освен че лекува болни и бездетни, Богородица Троеручица е предпазила няколко пъти манастира от изпепеляване. Иконата е окована със сребро, като част от средствата са дарени от великотьрновски търговец, чието дете оздравяло след молитва пред Божията майка. Наричат иконата още Плачещата Богородица. Според преданието, след завземането на Царевец от турците, монахините изоставят манастира и заравят светинята. Години по-късно овчарче чува стон, идващ под земята. Намират Троеручица и я връщат на обителта. В Арбанаси се намира още една чудотворна икона на Богородица - в църквата „Свети Никола". Говори се, че помага най-много за зачеване. Жените, които искат да станат майки, задължително изпълняват следния ритуал - след молитвата пред Божията майка поставят монета на иконата. Ако стотинката залепне, значи Богородица ще ги чуе. Падне ли паричката, желанието за рожба няма да се осъществи.
Дряновски манастир
Намира се на 15 км от Къщичката, по посока Дебелец-Габрово. Средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на Св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир.
През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България.
Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
Приказната манастирска клисура има древна история
Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки.Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките.
От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци. Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Пещера “Бачо Киро”
Пещера “Бачо Киро” - една от перлите на подземното царство на България Намира се в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м от манастира “Св. Арахангел Михаил” в отвесна варовикова скала, висока 25 м на 335 м н.в. Ефектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието, Концертна зала, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон и много други. Пещера “Бачо Киро” е археологически обект от национално значение. Тук са намерени останки от първобитни хора живели в пещерата.
Пещерата се стопанисва от първото си благоустрояване 1938 год. (първата благоустроена пещера в България) до сега от Туристическо дружество “Бачо Киро” гр. Дряново и от тогава непрекъснато е обект на посещение. За посетителите са оформени два маршрута, къс (25 мин.) и дълъг (60 мин.). Пещера “Бачо Киро” е един от 100 национални туристически обекта (№ 22) към движението ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ.